Jul 30, 2007, 8:37 AM

МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ

  Poetry
624 0 3
МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ

 Живея под кръстосан огън.
 Минавам през веригите с лице барутено.
 Лъчите на доброто гоня.
 Събуждам се с мечти порутени.

 Животът ми е под кръстосан огън.
 Разкъсан, като нишка от лъка на времето.
 Опитвам се да продължа - не мога.
 Прерязал ми е някой стремето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...