Jul 30, 2007, 8:37 AM

МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ

  Poetry
622 0 3
МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ

 Живея под кръстосан огън.
 Минавам през веригите с лице барутено.
 Лъчите на доброто гоня.
 Събуждам се с мечти порутени.

 Животът ми е под кръстосан огън.
 Разкъсан, като нишка от лъка на времето.
 Опитвам се да продължа - не мога.
 Прерязал ми е някой стремето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....