Aug 4, 2012, 3:25 PM

Мъчение

  Poetry » Love
1K 0 3

Мъчение

Изтезание,

пред портите на вечността...

С ножове,
разкъсва се плътта...

Ножове от стомана,

ножове, правещи неизлечима рана...

 

Болка 

сърцето ми спира...

Душата ми 

на две се раздира...

Викам и крещя 

полужива...

Мъчителите ми 

не ме оставят на мира...

 

Сълзи 

стичат се по моето лице...

Кръвта 

капе по моите ръце...

 

Никога не ме е боляло така,

а за тази болка обвинявам любовта!

 

4.08.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грозното Патенце All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...