Nov 30, 2007, 9:35 AM

Мъдра любов

  Poetry » Love
1K 0 17

Отмина вече хаосът от влюбването,

когато думите за нас бяха скъпи

и настъпи часът на пробуждането,

след превземането на умa ни.

 

Сякаш бързо идваше момента,

от вълшебния си свят да влезем в нов.

Трябваше да изгладим акцента,

в очакване на мъдрата любов.

 

... А после идваха децата

и свят безкрайно непознат.

Какво очакваше душата?

Детска песен или ад?

 

Там, във  тези мънички очички,

на които посветихме любовта,

сред тези златни, сламени къдрички,

изгубихме се и Ние, и  Тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...