Nov 30, 2007, 9:35 AM

Мъдра любов

  Poetry » Love
1K 0 17

Отмина вече хаосът от влюбването,

когато думите за нас бяха скъпи

и настъпи часът на пробуждането,

след превземането на умa ни.

 

Сякаш бързо идваше момента,

от вълшебния си свят да влезем в нов.

Трябваше да изгладим акцента,

в очакване на мъдрата любов.

 

... А после идваха децата

и свят безкрайно непознат.

Какво очакваше душата?

Детска песен или ад?

 

Там, във  тези мънички очички,

на които посветихме любовта,

сред тези златни, сламени къдрички,

изгубихме се и Ние, и  Тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...