30.11.2007 г., 9:35

Мъдра любов

1K 0 17

Отмина вече хаосът от влюбването,

когато думите за нас бяха скъпи

и настъпи часът на пробуждането,

след превземането на умa ни.

 

Сякаш бързо идваше момента,

от вълшебния си свят да влезем в нов.

Трябваше да изгладим акцента,

в очакване на мъдрата любов.

 

... А после идваха децата

и свят безкрайно непознат.

Какво очакваше душата?

Детска песен или ад?

 

Там, във  тези мънички очички,

на които посветихме любовта,

сред тези златни, сламени къдрички,

изгубихме се и Ние, и  Тя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...