Отмина вече хаосът от влюбването,
когато думите за нас бяха скъпи
и настъпи часът на пробуждането,
след превземането на умa ни.
Сякаш бързо идваше момента,
от вълшебния си свят да влезем в нов.
Трябваше да изгладим акцента,
в очакване на мъдрата любов.
... А после идваха децата
и свят безкрайно непознат.
Какво очакваше душата?
Детска песен или ад?
Там, във тези мънички очички,
на които посветихме любовта,
сред тези златни, сламени къдрички,
изгубихме се и Ние, и Тя.
© Леонид Стоянов Всички права запазени