Мъдрост
"Няма да е все така! " -
вчера чух го като притча
и в моята душа
запечатах с любопитство.
Имало един младеж...
бил богат и много важен,
с власт голяма, суета,
самовлюбен и всезнаещ.
Хвалел се навред и в брой
плащал своите прищевки,
че е смъртен позабравил той,
че на Бога е подвластен.
Срещнал го един мъдрец. Попогледнал и прошепнал:
"Няма да е все така!
Замисли се... май е време!"
Пренебрегнал го младежът.
Та нали е преуспял .
К'ви ги дрънка този старец?
Мозъкът му изкуфял!
Ала случило се нещо.
В бизнеса се разорил
и загубил си главата,
тоз' младеж... тъй бил унил.
Но веднъж като вървял си
плахо и затънал в страх,
пак насреща си видял той
стареца тъй побелял.
"Не тъгувай! - пак му рекъл -
Няма да е все така!
Само трябва да повярваш
ти в щастливата звезда!"
Този път се позаслушал
вярващо човекът млад
и във думите му мъдри
вложил вяра с много страст.
Също старецът му казал,
че животът е река,
и че времето изменя
бързо речните дъна.
И да помни, че така е,
нека да напише сам
на бележка много малка
текст от стареца избран.
Да я сложи вътре в джоба,
та при всеки миг-тъга
да прочита със душата:
"Няма да е все така!"
© Таня Мезева All rights reserved.
