Mъгла тъгата сплита и разплита
Разбрида се на нишчици тъгата,
очите си небето изваля.
И пее вятър песен непозната,
напук на мен и сякаш за беля,
напява пакостливо: Ля-ля-ля,
звезди трептят мрак е облаците скрит е.
дъждът на рамо нежно залюля
Луната и целуна ѝ очите...
Mъгла тъгата сплита и разплита.
И този град и уличките криви,
и клоните извива – на дъга,
развели са тревите росни гриви,
далече е до утрото сега,
поляга мрак изтръпнал от нега
и с мокри пръсти милва пак върбите
косите им зелени на брега,
мъгла тъгата сплита и разплита.
Но ето, сънен славей сипва трели,
рисувано небето от дете,
е сякаш. Дребни капчици несмели,
проплакват. Бързо утрото расте
и облаците литват в миг и те.
Сияе Слънчицето – медна пита
и вятърът мъглицата мете,
мъгла тъгата сплита и разплита.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
