Sep 28, 2008, 8:55 AM

Мъглив път

  Poetry » Other
692 0 1
Мъглив път

Над Пътя стеле се мъгла,
вървя по него в самота.
Тя заглушава Светлината,
Мрак властва над Земята.
Звуци доста приглушени,
вече са съвсем замрели.

Но...
Аз сляп не съм за Тъмнината,
нито глух - за Тишината...
---------------------------------
Сянка, Здрач и Тъмнина

В студ и в пек, сред огън и лед,
сърцето гори, душата лети.
Ден след ден по Пътя вървя,
между Светлина и Мрак стоя.
Войн на Сянка и Здрач съм Аз...

Със Светлината не вървя аз,
във Сянката стоя в този час.
След Здрача в Тъмнината
разпервам си аз крилата.
Воин на Тъмнината ставам Аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...