Пресъхналите рими на моето съзнание
болят от месеци!
Ненапоени от писане,
оазисите чезнат.
Празни са скиците на въображението,
защото четките, потънали във вода
пазят лоши спомени...
Печатните страници на съзнанието
избледняват с времето,
но оставят след себе си
необясними чувства.
Сред мъглявините на собствения си ум
губя пътища, но намирам пътеки.
© Злори All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
