Пресъхналите рими на моето съзнание
болят от месеци!
Ненапоени от писане,
оазисите чезнат.
Празни са скиците на въображението,
защото четките, потънали във вода
пазят лоши спомени...
Печатните страници на съзнанието
избледняват с времето,
но оставят след себе си
необясними чувства.
Сред мъглявините на собствения си ум
губя пътища, но намирам пътеки.
© Злори All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
