Тя е цвете красиво, а той - орех, костелив, силен, грубоват,
един до друг, но мълчат, загубили общата тема.
Всеки от тях живее в своя си свят,
дървото с мечтите си, а със самотата - чаровната хризантема.
А до тях, весел храст, с усмивката привлича,
около копняло за обич сърце се увил.
И без чувства ѝ казвал, че я обича,
и така, любовта към мъжа ѝ убил.
И когато бури бушуват, и слънце изгарящо грее,
храстът се крие, красивото цвете на стихията оставя.
Толкова ниско, от калта, грозно се смее,
и оплел невинно сърце бързо забравя. ...