Тя е цвете красиво, а той - орех, костелив, силен, грубоват,

един до друг, но мълчат, загубили общата тема.

Всеки от тях живее в своя си свят,

дървото с мечтите си, а със самотата - чаровната хризантема.

А до тях, весел храст, с усмивката привлича,

около копняло за обич сърце се увил.

И без чувства ѝ казвал, че я обича,

и така, любовта към мъжа ѝ убил.

И когато бури бушуват, и слънце изгарящо грее,

храстът се крие, красивото цвете на стихията оставя.

Толкова ниско, от калта, грозно се смее,

и оплел невинно сърце бързо забравя.

И тогава, орехът, с благородната осанка,

приютил хризантемата още веднъж.

С листата я пазил от бури, а от жега - със своята сянка,

и разбрала, че това е истинския мъж.

Явор Перфанов

05.11.2020 г.

Г. Оряховица