Мъж до тебе да плаче
Мъж до тебе да плаче
Среща. Точно на време.
Ти, толкова луд!
Аз, уплашено кротка.
Във живота си взе ме.
За топло, в студ.
Със любов ме прикотка.
Тръгнах. С лудия зов.
И чанта със дрешки.
Като диво животно.
Полудях от любов.
Не направи ли грешка,
че до мене се кротна?
И загърби ти, злото.
Аз- онази Медея.
И какво, че наум го изричаш?
В теб всели се доброто.
Аз отново се смея.
Знаеш как да обичаш!
Пак прашинка в окото.
Ти усмихваш се мило.
Ежедневни задачи...
Аз пък схванах защо
и колко хубаво било,
мъж до тебе да плаче.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
