Dec 21, 2015, 12:01 AM

Мъж до тебе да плаче 

  Poetry » Love
419 0 5

Мъж до тебе да плаче

 

Среща. Точно на време.

Ти, толкова луд!

Аз, уплашено кротка.

Във живота си взе ме.

За топло, в студ.

Със любов ме прикотка.

 

Тръгнах. С лудия зов.

И чанта със дрешки.

Като диво животно.

Полудях от любов.

Не направи ли грешка,

че до мене се кротна?

 

И загърби ти, злото.

Аз- онази Медея.

И какво, че наум го изричаш?

В теб всели се доброто.

Аз отново се смея.

Знаеш как да обичаш!

 

Пак прашинка в окото.

Ти усмихваш се мило.

Ежедневни задачи...

Аз пък схванах защо

и колко хубаво било,

мъж до тебе да плаче.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??