Мъж на жена си
Запалено огнището на двора.
В тава бълбука лютеница, ври.
Край нея зачервена кака Дора
с бъркалка стърже да не загори.
Отвътре се показва бате Стамен.
Върти пред него Дора своя ханш.
Изпива я той с погледа си гладен.
Да му избяга – просто няма шанс.
Пристъпя тежко и отзад я щипва,
а после я пошляпва отстрани.
На булката му кръвното ѝ кипва:
– Ма, ти какви ги вършиш?! Престани!
– Голяма работа! Недей се мръщи!
Ще правя сичко, дето го реша!
И в крайна сметка кой командва в къщи?!
Тук аз мъжът съм, ако не греша!
Май в повече ѝ идва тази доза
и както тъй бъркалката държи,
замахва и го тръшва в магданоза,
въздъхва и да бърка продължи.
Ей, баба Рада над плета надниква,
досадна като пролетна муха
и дъртата клюкарка се провиква:
– Ма, Стамен що прострян е в таз леха?!
А Дора най-спокойно се обръща:
– За моичкия ти не се грижѝ!
Та той мъжът е – казва – в тази къща!
Където иска, там ще си лежи!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
