Не е било любов!
И чия е вината?
Как прозрачно внезапно ирисите му посиняха!
Не е било и лято!
Скривайки се в хавлията,
в стаята изведнъж през прозореца влезе зимата!
Самозаблуда е!
В паяжина от бръчки!
Паякът на страстта сигурно си е връщал
ключовете. Колата ли?
Пеш през спящите улици
мокрожълти таксита возят своите блудници.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
