Мъж в дъжда
МЪЖ В ДЪЖДА
Покривите облакът облиза.
Вятър ги омете с три метли.
Витоша надяна сива риза.
Тихичко дъждът си рохоли.
И денят едва ли ще е светъл.
Моля се – поне да е добър.
София – на всеки километър,
пита ме защо си без чадър.
А пък аз забравих го във Варна.
Повече не ми се връща там.
И не мога вече да повярвам,
че в дъжда без тебе скитам сам.
Снощи се изгубих във метрото.
И преспах накрая на града.
Чакам те – със цялата си кротост,
да ме скриеш нейде от дъжда.
Тихо да те милна по косите.
И да те прегърна – светъл мъж.
И да бъда горд софийски жител! –
без чадър под столичния дъжд.
© Валери Станков All rights reserved.
