Mar 27, 2015, 10:05 PM

Мъж за много...

  Poetry
1K 0 0

За теб не съм мечтала,

нито си те пожелах.

А ти света ми преобърна

и кога се случи не разбрах.

 

Не беше обичайната забежка,

нито тръпка или пък любов.

Но мене ме погълна, тебе знам ли,

за подобно чувство май не си готов.

 

След среща с теб бях опиянена

и буквално клепах на парцали.

Хем те исках единствено за мене,

хем прегръщах чувства неразбрани.

 

И те виждам, ти си мъж за много,

недостатъчна съм ти една.

Дори да бях специална,

дори изцяло да изпълвах думата - жена.

 

                                                                Ива С.

                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Стоилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...