May 8, 2024, 3:24 PM

Мъжете не плачат 2 

  Poetry » Free verse
91 0 0

Веднъж видях баща ми да плаче.

Не, излъгах - ще ми се.

Чух го по-скоро.

След странно тихия, и някак напрегнат,

късен телефонен звън,

ми се стори като призрак.

“Иди замалко оттатък, Вале”

А коленете ми не разбраха

неговият едва удържан глас.

Изкривените от арматура и бетон

на панеления затвор

ридания

ми бяха чужди.

Не може да е татко.

Нали мъжете не плачат?

 

Веднъж зад обектив го видях и щастлив.

“Снимай ни с майка ти, нали обичаш да снимаш?”

Вместо “зелееее” той я сграбчи.

Така я притисна към себе си,

че нейният стреснат вик

оглуша в тежка въздишка

преди да секне съвсем

в грубата и страстна целувка.

Хванах момента в кадър.

Мама гледаше невярващо,

а татко беше ухилен по детски

сякаш след пакостта на живота си.

 

Не съм сигурен кое ме озадачи повече.

Още не познавам кой е баща ми.

Нервният човек с цигара,

щастливият Казанова,

или съсипаният от мъка Урсус

пред загубата на своя Гуинплейн.

© Валентин Стайков All rights reserved.

Не помня да са ми казвали,
освен може би един-два пъти,
че мъжете не плачат.
Някак си от само себе си
се случи да го знам. ...
  121 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??