VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
Oct 24, 2009, 11:37 AM

Мъжете никога не плачат...

  Poetry
1.4K 0 15

 

 

 

                                 МЪЖЕТЕ  НИКОГА  НЕ  ПЛАЧАТ...

 

            ___________________________________________

                                                              Кой безсърдечен глупак е казал,

                                                                   че мъжете никога не плачат?

                                                                                                      Теофраст

 

 

 

 

                                Приятелко - предателко...

 

                                Не чакай прошка след лъжата,

                                когато клела си се в обич ти.

                                Не чакай трепет от ръката,

                                изгаряща от мъжките сълзи.

 

                                Не бленувай тиха нежност в мрака.

                                Ни дъх горещ. Ни яростни искри.

                                От мъжа, тъй дълго чакал

                                истина и малко радост... Може би.

 

                                Не извръщай разплаканите си очи.

                                Аз вече съм толкова далеч...

                                Че само изведнъж угасналите ни сърца

                                напомнят за печалния ни тих копнеж.

 

                                Не ме моли. Пусни ръката ми.

                                Изтрий сълзите си и тръгни напред.

                                Тръгни натам, където някъде

                                сливат се пътища отвред.

 

                                Разпилей коси, замахни с криле...

                                Полети като огнената птица-жар.

                                Стигни до блесналия в пурпур изгрев.

                                Присегни и вземи Слънцето в ръце.

 

                                И едва тогава назад се обърни,

                                приятелко...

                                Взри се във дългия изминат път.

                                Ала мен не ме търси зад себе си!

                                Ако те обичам - аз ще съм до теб.

 

 

 

 

                                                                 Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

                                1991 г.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    Благодаря ти, Ледена принцесо! Обещавам да опитам...
    Здравей!!!
  • Monny (Симона Гълъбова)
    Monny (Симона Гълъбова)
    Виктор, толкова ми въздейства с този стих... Прекрасна картина- превръща те в герой независимо дали искаш или не... Пожелавам ти да задържиш Слънцето в душата си завинаги- малко хора имат този шанс, но тези, които го получат- само те могат да рисуват мечтите си с думи... А понякога защо не и с благословени сълзи ...
  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    Благодаря ви, Десислава, Веска, Паула, Маргарита, Весела, Нели, Нели Господинова, Галена, Кобрети, Анета, Яна, Ивайло, Анна, Ивайло, Анна, Ангел.
    Признателен съм за добрите думи!
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Добър си Драконе!
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Другите са ти казали всичко относно ритъма. Аз пускам линк, но не за да се съобразиш с него:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=91274
    Ако искаш уникално заглавие, пускай си заглавията през търсачката тук, иначе винаги ще имаш повторения. Само напиши: "Обичам те!" и сигурно ще излязат хиляда стиха с това заглавиеПоздрави и не се връзвай толкова. Често пускаме линкове, защото асоциираме с друг стих.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0