Oct 24, 2009, 11:37 AM

Мъжете никога не плачат...

  Poetry
1.4K 0 15

 

 

 

                                 МЪЖЕТЕ  НИКОГА  НЕ  ПЛАЧАТ...

 

            ___________________________________________

                                                              Кой безсърдечен глупак е казал,

                                                                   че мъжете никога не плачат?

                                                                                                      Теофраст

 

 

 

 

                                Приятелко - предателко...

 

                                Не чакай прошка след лъжата,

                                когато клела си се в обич ти.

                                Не чакай трепет от ръката,

                                изгаряща от мъжките сълзи.

 

                                Не бленувай тиха нежност в мрака.

                                Ни дъх горещ. Ни яростни искри.

                                От мъжа, тъй дълго чакал

                                истина и малко радост... Може би.

 

                                Не извръщай разплаканите си очи.

                                Аз вече съм толкова далеч...

                                Че само изведнъж угасналите ни сърца

                                напомнят за печалния ни тих копнеж.

 

                                Не ме моли. Пусни ръката ми.

                                Изтрий сълзите си и тръгни напред.

                                Тръгни натам, където някъде

                                сливат се пътища отвред.

 

                                Разпилей коси, замахни с криле...

                                Полети като огнената птица-жар.

                                Стигни до блесналия в пурпур изгрев.

                                Присегни и вземи Слънцето в ръце.

 

                                И едва тогава назад се обърни,

                                приятелко...

                                Взри се във дългия изминат път.

                                Ала мен не ме търси зад себе си!

                                Ако те обичам - аз ще съм до теб.

 

 

 

 

                                                                 Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

                                1991 г.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Ледена принцесо! Обещавам да опитам...
    Здравей!!!
  • Виктор, толкова ми въздейства с този стих... Прекрасна картина- превръща те в герой независимо дали искаш или не... Пожелавам ти да задържиш Слънцето в душата си завинаги- малко хора имат този шанс, но тези, които го получат- само те могат да рисуват мечтите си с думи... А понякога защо не и с благословени сълзи ...
  • Благодаря ви, Десислава, Веска, Паула, Маргарита, Весела, Нели, Нели Господинова, Галена, Кобрети, Анета, Яна, Ивайло, Анна, Ивайло, Анна, Ангел.
    Признателен съм за добрите думи!
  • Добър си Драконе!
  • Другите са ти казали всичко относно ритъма. Аз пускам линк, но не за да се съобразиш с него:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=91274
    Ако искаш уникално заглавие, пускай си заглавията през търсачката тук, иначе винаги ще имаш повторения. Само напиши: "Обичам те!" и сигурно ще излязат хиляда стиха с това заглавиеПоздрави и не се връзвай толкова. Често пускаме линкове, защото асоциираме с друг стих.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...