Oct 20, 2019, 2:28 PM

Мъжете от моето племе...

  Poetry » Love, Other
578 0 0

 

Мъжете от моето племе...

 

Мъжете от моето племе

във ласките си били сдържани и груби –

само деца да направят

слизали от конете

и нямали време да любят...

 

Но днес, аз на цялата неизживяна

в столетията им любов съм Разпятието понесъл:

– пригвозди́ ме на него!... Ще е великолепно

зрелище за тълпите!... И ужасяващо!...

И весело!...

 

... Но през нощта ме свали от Кръста

и ме заведи някъде: Да се любим!...

А в утрото пръсни мълвата,

че от Любовта съм възкръснал!...

 

– Пък нека те мислят за луда!...

 

20.10.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...