Oct 20, 2019, 2:28 PM

Мъжете от моето племе...

  Poetry » Love, Other
579 0 0

 

Мъжете от моето племе...

 

Мъжете от моето племе

във ласките си били сдържани и груби –

само деца да направят

слизали от конете

и нямали време да любят...

 

Но днес, аз на цялата неизживяна

в столетията им любов съм Разпятието понесъл:

– пригвозди́ ме на него!... Ще е великолепно

зрелище за тълпите!... И ужасяващо!...

И весело!...

 

... Но през нощта ме свали от Кръста

и ме заведи някъде: Да се любим!...

А в утрото пръсни мълвата,

че от Любовта съм възкръснал!...

 

– Пък нека те мислят за луда!...

 

20.10.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....