Мъжете също страдат
Мъжете също страдат
и не по-малко ги боли,
когато с тях се подиграят
рухват техните стени.
Мъжете също страдат,
те са като бурното море,
лодки яростно потапят,
не може нищо да ги спре.
Мъжете също страдат,
в тяхното сърце гори пожар,
през кървава пустниня преминават,
душите си поднасят в дар.
Като парчета на разбито огледало,
забиват се дълбоко във плътта,
режат като хиляди ножове,
докато не свърши яростта.
Мъжете също страдат,
безсилни в нощите сами,
сълзите няма кой да им попие
и болката със тях да сподели.
Мъжете също страдат,
но крият се зад хиляди неща,
слабостта си те да не показват
и лицето си нещастно пред света.
Мъжете също страдат,
те са като дъждовното небе,
започнат ли веднъж да плачат,
тях никой не може да ги спре.
Лутат се по улиците пусти,
с гняв и ярост, със очи ранени,
мъжката ръка, когато пуснат,
остават те самотни и сломени.
Мъжете също страдат,
щом сами са и е тихо покрай тях,
само с мелодия на нечие пиано
и липсата на нежен женски смях.
© Пролетина Андреева All rights reserved.
