Мъжка му работа
Зная очите ти- слънчеви бисери,
с тези зеници, побрали мечти.
Малките бръчици, толкова приказни
взели от залеза всички звезди.
Зная ръцете ти – луди светкавици
носят във себе си моите дни.
Грубите вени усукали дланите
чакат за прошка на всички вини.
Зная гърдите ти – мъжка му работа,
сякаш разтягат се в сноп светлини.
Носят товара си, пълен със ядове,
ала по детски, невинно добри.
Зная и устните – триста вечерници
няма да стоплят света ми без теб.
Колкото можеше, даде от себе си-
грош за обида, плесница за лев.
Зная сърцето ти – яма от вечности,
бие дълбоко под жилава плът.
Толкова много е в тебе човешкото,
колкото кратък е земния път.
© Николина Милева All rights reserved.
