Не мога да те забравя, прости!
В съня ми идваш ти,
неканена, желана,
като скрита мъжка тайна!
Вечна и дълбока!
През годините живееща,
смут в сърцето сееща!
Знаеш, че те искам от години!
Знаеш, и че нямам сили
да насилвам твоята вселена...
Ти за мене си студена,
ала зная, вътре,на дълбоко
има огън и уют домашен!
Ще почакам, свикнал съм отдавна,
ти си мойта мъжка тайна!
© Добромир Иванов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
