Мъжки думи
МЪЖКИ ДУМИ
... ще се завърна нявга в тишината – под твоите развихрени коси,
навярно пролетта ще е благата? – с прекрасните ти бликнали роси,
връз твоята пижама със дантели ще се стиша в пропадащия мрак,
ще ти говоря врели-некипели – за ледените преспи ланшен сняг,
човечеството нека да заспива, аз ще съм твое вятърче във степ! –
а ти под мен, красива самодива, поглъщай ме? – да чезна тихо в теб,
да милна земетръсните ти хълми с внезапната си топла мъжка длан,
и светлоструй от обич да ме пълни! – от нежност и безсилие пиян,
и нека да се сринем в тишината, взривила в мен най-тихото станси!
И да те гледам с обич, моя свята! – Жена, с която Господ ме спаси.
© Валери Станков All rights reserved.
