Ако е тъжно твоето сърце,
ще те погаля и ще те прегърна –
от силата на двете ми ръце
тъгата ти в любов ще се превърне!
В очите ти избликнат ли сълзи,
със сухите си устни ще ги пия –
животът вече няма да горчи,
от болката ти глътки щом отпия!
Ако по своя път се умориш,
не падай духом, миг поспри се само –
с усмивка пак напред ще продължиш,
защото имаш мъжкото ми рамо!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
