Мъжът
Мъжът е бряг за самота…
цигарата, след отказа да пушиш,
илюзия за вечността,
но мислите ти ще промуши…
Мъжът е Шекспиров сонет,
поезия и много проза…
И питие… със бучки лед,
разцъфнала в смеха ти роза.
Мъжът е вечният крадец
на чувства и безгрешни устни.
В молитвите си е светец,
вечеря с плодове тъй вкусни…
Мъжът е куче на синджир,
изпуснеш ли го, не се връща,
за него ти си манастир,
но той не е монах, а съдник…
Мъжът е вечното ти Аз,
захвърлено във суетата.
Тоалети, грим, желания
и неуморен нежен вятър…
Мъжът е твоето сърце -
забравено, нещастно, лудо...
Пулсира в теб до пръсване,
когато сътворява Чудо…
© Михаил Цветански All rights reserved.
