Apr 8, 2017, 6:08 PM

Мъжът

810 1 0

Мъж ли? Това е странно същество.

Орисано да бори проблемите човешки.

Орисано да сътворява правилата

и срещу рушителите им война да води, да въдворява и раздава човешката разплата.

 

Война ли казах? Да, война. Защото мъжът е войнът.

Той е съществото, което трябва да поема трусовете по света.

Той е този, който в дадена минута жертва се

и не жали за това ни вещите си, ни плътта.

 

На него се налага каузи да защитава и когато е необходимо и герой да става.

За правдата, за идеи или политика, водеща до светлина.

За целият народ или човечество. За постигане на световна доброта. 

И чрез нея да получи същото за родина, за семейство и за своята душа.

 

И в това време задължен е 

в семейството да е основен стълб.

Поколение да сътвори за пример

и то да следва неговият път.

 

Защото за аналите човешки градивното е нужно да остане.

Доброто като жалон да следваме и неговият разсад да се хване.

А мъжът, орисан е това да пази и съхранява принципи житейски,

така както е в саги, в приказки и митове библейски.

 

Да, истинският мъж е пример!

 

                                                                 Стефан Цеков

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Цеков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...