Мъжът, който ме превърна в песен
Мъжът, който ме превърна в песен
Пусни ми тази песен, нека да я слушаме,
пред чаша вино, във полуздрача сгушени,
светулковият пламък на свещта да ни обгръща,
танцуващите сенки по стените да прегръща.
Пусни ми тази песен - нека ни отнася
във тиха лятна нощ - щурците да пригласят,
и споменът за любовта да ни зарежда,
в душите ни да вплита златна прежда.
Пусни ми тази песен, колко романтично,
тъй неусетно времето ни пак изтича,
а нейде скрито във сърцата ни мъждука
неугасима страст - тя ледовете ще пропука.
Каква прекрасна песен, нека да послушаме,
вземи ръката ми, до теб оставам сгушена,
ти си човекът, който в песен ме превърна,
ти си мъжът, при който искам да се върна.
© Дорика Цачева All rights reserved.
