Мъжът, който ме превърна в песен
Пусни ми тази песен, нека да я слушаме,
пред чаша вино, във полуздрача сгушени,
светулковият пламък на свещта да ни обгръща,
танцуващите сенки по стените да прегръща.
Пусни ми тази песен - нека ни отнася
във тиха лятна нощ - щурците да пригласят,
и споменът за любовта да ни зарежда,
в душите ни да вплита златна прежда.
Пусни ми тази песен, колко романтично,
тъй неусетно времето ни пак изтича,
а нейде скрито във сърцата ни мъждука ...