Мъжът от миналото(Песента на Ледената кралица 1 )
В мрака
някой чака -
тайнствен силует на мъж.
Той чака мен,
дошъл е за мен.
Но защо?
Аз бягах не веднъж
и му обръщах гръб.
В мрака
някой чака
надежда,
надежда от мен,
мога ли да му я дам?!
Погребах я сама,
погребах я в ковчега,
заедно с любовта, мечтите,
спомените, самия него,
болката, лъжите.
С пирони всичко това
заковах,
избягах от този омагьосан кръг
и поех по своя път.
Животът ми бе ад,
който исках да разруша,
не можех да контролирам ума си,
всяка нощ очите му виждах в съня си.
Не можех да се отърся от този кошмар,
не можех да забравя онзи мъж,
миналото бе за мен непосилен товар,
сама нарамих тежкия кръст
и бягах,
бягах,
бягах,
в мрака
бягах,
бягах,
бягах,
толкова бързо,
сякаш ме преследва звяр,
бягах,
бягах,
бягах,
толкова бързо
от страх...
Не исках отново
да попадна в този капан.
Но някой
все още търси,
търси в мрака мен,
не осъзнал още,
че сърцето ми е лед -
айсберг студен.
Построих съвсем сама
огромна ледена стена помежду ни,
за да не чувам неговите думи.
Не исках да слушам,
наслушах се много преди
на хиляди лъжи.
Мрачният ми леден замък
е с дебели изолационни стени,
недопускащи мъжки лъжи.
Но все още в мрака
някой чака
пред портите на моите сараи,
замислен, тъжен в студа,
решил, че най-накрая
ще забравя всичко и ще простя.
Кой знае, може би някой ден,
ако пролет настъпи в душата ми ранена,
ако разтопи се целият този лед,
всичко ще бъде простено...
Тогава
онзи мъж с търпение се въоръжи,
закле се да дочака
сам в мрака,
леденото ми сърце да му прости.
© Богдана Маринова All rights reserved.
