May 7, 2011, 12:08 PM

Мъката на хората 

  Poetry » Other
748 0 5

Мъката на хората искам да отнема,

да я зазидам във дълбока пещера,

да я удавя във бездънни водоеми,

до сетната прашинка да я изгоря.


С вериги много тежки да я вържа,

на стълб позорен да я прикова,

със нож да я бода и да я стържа,

с камшици да я бия след това.


Надеждата при хората да пратя -

да ги прегърна, да ги утеша.

На радост луннокоса на крилата

да литне всяка изтормозена душа.


И щастие слънчево да грее,

мечтите да разцъфват всеки ден.

И химн любовен всеки да запее

в живота ни красив и променен.


Ала съмнение мислите ми пали -

човеците живеят в суета....

Ако във мъката като във Ад не са горяли,

ще оценят ли щастието и радостта?


© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??