Мъката на хората
Мъката на хората искам да отнема,
да я зазидам във дълбока пещера,
да я удавя във бездънни водоеми,
до сетната прашинка да я изгоря.
С вериги много тежки да я вържа,
на стълб позорен да я прикова,
със нож да я бода и да я стържа,
с камшици да я бия след това.
Надеждата при хората да пратя -
да ги прегърна, да ги утеша.
На радост луннокоса на крилата
да литне всяка изтормозена душа.
И щастие слънчево да грее,
мечтите да разцъфват всеки ден.
И химн любовен всеки да запее
в живота ни красив и променен.
Ала съмнение мислите ми пали -
човеците живеят в суета....
Ако във мъката като във Ад не са горяли,
ще оценят ли щастието и радостта?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
