Мълчалива задушница
МЪЛЧАЛИВА ЗАДУШНИЦА
Край кръстовете няма живи.
И мъртви няма – спят дълбоко.
Наяве и насън – без милост,
от нас изнизва се животът.
Забрава тегне в сетивата.
И те докрай са притъпени.
Обичах те и беше лято.
Но то си тръгваше от мене.
Преливам пустотата с вино,
тъмата по-горчива става
и гъста като сок къпинов.
(Мълча, защото свечерява.)
Потъва гробището бавно.
И кръстовете се целуват.
Загубеното безвъзвратно
аз само знам какво ми струва.
От много думи в мен е празно.
Немея в сивата печал.
Каквото залезът е казал,
в мен изгревът е премълчал.
© Валентина Йотова All rights reserved.
