Далече си, далече си, а всъщност
по-близо си от всякога сега,
когато мисля си за тебе нощем
намирам общо кратно на тъга.
Мълчанието само е причина
да не те страдам и да не боля,
да се загубя, за да не те имам,
и да измамя себе си сама,
че не те искам и не те копнея,
че не те чакам и не те горя,
че само ти си моя свят потребен,
във който пазя своята душа.
© Жулиета Великова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
