Далече си, далече си, а всъщност
по-близо си от всякога сега,
когато мисля си за тебе нощем
намирам общо кратно на тъга.
Мълчанието само е причина
да не те страдам и да не боля,
да се загубя, за да не те имам,
и да измамя себе си сама,
че не те искам и не те копнея,
че не те чакам и не те горя,
че само ти си моя свят потребен,
във който пазя своята душа.
© Жулиета Великова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
