Далече си, далече си, а всъщност
по-близо си от всякога сега,
когато мисля си за тебе нощем
намирам общо кратно на тъга.
Мълчанието само е причина
да не те страдам и да не боля,
да се загубя, за да не те имам,
и да измамя себе си сама,
че не те искам и не те копнея,
че не те чакам и не те горя,
че само ти си моя свят потребен,
във който пазя своята душа.
© Жулиета Великова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
