Намятам се с мълчанието ти дълго,
следобедно отпивам го – горчи,
преглъщам тишината остра мълком,
пресъхнало стърнище – парят моите очи.
Безстрастно се прегръщам със умората,
предесенно обличам се в мъгла
и погледа ти търся в хилядите хора,
откривам го в смарагд на тънка обеца.
С простреляна усмивка се закичвам,
в дъха си приютявам сто слани,
през мълчанието ти дълго тичам
към тихото убийство на пресъхналите ми очи.
© Даниела All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
