Мълчани безсъници
МЪЛЧАНИ БЕЗСЪНИЦИ
Спестявай ми красивите си думи,
защото аз не съм дошла за тях.
Притворства и мълви не ме вълнуват
и знам, че любовта ми не е грях.
Защо да скиташ сам и безпризорен –
ела среднощ? – и остани при мен.
Щом в изгрева мъглата се разчорли –
възторгът на плътта ще е простен.
От ревност тишината ще се пръсне
над пустите алеи във града.
И в шумата угарките ни късни
метачите набързо ще сметат.
И стига ми, че имала съм само
за миг светлика в твоите очи,
да зная, че ме обожаваш нямо.
Обичам те – дори и мълчалив.
© Валентина Йотова All rights reserved.
