Jun 23, 2016, 1:10 PM

Мълчание

  Poetry » Love
1.5K 2 3

 

За всички мои истини неказани,

за самотното "обичам", за изстраданото "не".

За прекършените полети с думи смазани,

за дългото мълчание на влюбено сърце.

 

Не казвай нищо, аз си тръгвам,

задушаващо мълчание прогонва ме от теб.

Остани си там, от тишината си наказан,

не прегърнато сърцето се превърна в буца лед.

 

Неизречени думи ще парят по устните,

ще се свива сърцето в мрачен юмрук,

ще се търсим в очите на другите, чуждите,

крещейки до болка, "Как искам да си тук! Kак искам да си тук! "

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...