Мъниче
Днес до къщното стъпало
изненада ме едно мъниче.
Бяло-беленичко се засмяло
омайниче - кокиче.
От снежинка преродило се във цвете
цяло - млечнобяло.
Срамежливо главица наклонило
и крехко зелено телце извило.
Чистотата на снега даром взело
топлина от слънцето сега проси.
Зимата надвило тъй смело
вест - блага и светла ни носи.
В шепа вземам белотата назаем.
Да помечтая винаги съм свободна.
Тъй с бели мисли денят посрещам
в душата си пролетен полъх усещам.
© Zlatka Аndonova All rights reserved.
