Днес до къщното стъпало
изненада ме едно мъниче.
Бяло-беленичко се засмяло
омайниче - кокиче.

От снежинка преродило се във цвете
цяло -  млечнобяло. 
Срамежливо главица наклонило
и крехко зелено телце извило.

Чистотата на снега даром взело
топлина от слънцето сега проси.
Зимата надвило тъй смело
вест - блага и светла ни носи.

В шепа вземам белотата назаем.
Да помечтая  винаги съм свободна.
Тъй с бели мисли денят посрещам
в душата си пролетен полъх усещам.