Душите мъртви днес се скитат
по света - без обич, без любов.
През счупената призма на живота
светът изглежда зъл, суров.
Две души се срещат днес,
но тъгуват, вместо да се радват,
защото заедно не могат да са те -
завинаги обречени да страдат.
Макар и да се борят те,
вселенските закони са си вечни,
ще продължават и ще са сами,
но с надежда във сърцата си „човешки”.
© Марин Маринов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах много!