Душите мъртви днес се скитат
по света - без обич, без любов.
През счупената призма на живота
светът изглежда зъл, суров.
Две души се срещат днес,
но тъгуват, вместо да се радват,
защото заедно не могат да са те -
завинаги обречени да страдат.
Макар и да се борят те,
вселенските закони са си вечни,
ще продължават и ще са сами,
но с надежда във сърцата си „човешки”.
© Марин Маринов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах много!