Мъртви парчета реалност
"Мъртви парчета реалност"
Събуждам се
в противен и кошмарен свят,
оглеждам се -
студен, безчувствен, грозен град.
Тълпи се блъскат -
картина от размазани лица,
мъгли от безразличие се стелят...
Как бих могъл да се усмихна
на екзекуцията на Света,
как бих могъл да чуя Божието слово
сред стоновете на онеправданите?
О, клет човешки род!
* * *
Парализиран съм
от дяволския поглед, впит във мен,
опитвам се да изкрещя,
но вече нямам глас -
отдавна е изтръгнат и изгубен, заглушен...
Избухва адски огън
и очите ми започват да горят!
Заглъхналият изстрел ме срази,
отне ми всичко,
което някога съм имал.
* * *
Принесен в жертва -
такава е съдбата на Човека,
затворник зад стените на страха,
стените на страданието,
на наш'та мнима свобода...
Всеки ден убива ни
със нечовешката си злоба,
превърнат е живота ни в кошмар,
в жестока и безумна въртележка на смъртта.
Кървящи,
осеяни с безброй душевни рани,
останки жалки от това, което сме били,
умираме съвсем сами,
а другите се смеят гадно
през изкуствени сълзи,
подели някакъв дивашки танц
върху зловеща купчина от сгърчени тела...
Животът ни е като смачкан червей -
мъртви парчета реалност...
Няма милост
и няма причина -
единствено болка,
единствено страх!
* * *
Дочух от нейде леден глас :
"Прегръщай ме, прегръщай ме в смъртта!
Прегръщай ме, прегръщай ме във болката!"
Това бях аз...
Събуждам се
в противен и кошмарен свят,
оглеждам се -
студен, безчувствен, грозен град.
Тълпи се блъскат -
картина от размазани лица,
мъгли от безразличие се стелят...
Как бих могъл да се усмихна
на екзекуцията на Света,
как бих могъл да чуя Божието слово
сред стоновете на онеправданите?
О, клет човешки род!
* * *
Парализиран съм
от дяволския поглед, впит във мен,
опитвам се да изкрещя,
но вече нямам глас -
отдавна е изтръгнат и изгубен, заглушен...
Избухва адски огън
и очите ми започват да горят!
Заглъхналият изстрел ме срази,
отне ми всичко,
което някога съм имал.
* * *
Принесен в жертва -
такава е съдбата на Човека,
затворник зад стените на страха,
стените на страданието,
на наш'та мнима свобода...
Всеки ден убива ни
със нечовешката си злоба,
превърнат е живота ни в кошмар,
в жестока и безумна въртележка на смъртта.
Кървящи,
осеяни с безброй душевни рани,
останки жалки от това, което сме били,
умираме съвсем сами,
а другите се смеят гадно
през изкуствени сълзи,
подели някакъв дивашки танц
върху зловеща купчина от сгърчени тела...
Животът ни е като смачкан червей -
мъртви парчета реалност...
Няма милост
и няма причина -
единствено болка,
единствено страх!
* * *
Дочух от нейде леден глас :
"Прегръщай ме, прегръщай ме в смъртта!
Прегръщай ме, прегръщай ме във болката!"
Това бях аз...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
