Мъртъв пейзаж
Подгонена от яростта на гарвани,
от свирещия вой на техните криле,
светлината скрива своето лице
от света и от човешкото сърце.
Градът превръща се във прах,
липсва дори и намек за страх.
Нищото владее дори и нощта,
скитница самотна - гордо крачи лудостта.
Тишината погребва
в каменна гробница свойта сестра,
умира пейзажът,
засипан със мъртви лица.
Протяжен вой скръбен
отеква в нощта,
за миг присви се дори
нечия воля обвита в мъгла.
Тя сърцето мое търси да обгърне,
в света на хората бърза да ме върне -
сред онази пустота със сенки пълна,
сред оназ лъжа, що радостта погълна.
PS: Картинката е от http://svdv.wordpress.com/
© Танцуващо Небе All rights reserved.
