Мързел се с метла лекува
Слънцето се скри зад облак,
черен и препълнен с дъжд.
А на крушата сред клоните
дебне котка с цвят на ръж.
Две врабчета наблюдава
как в улуците цвърчат.
И негласно разсъждава-
струва ли си им вкусът:
да ги гледа, да ги чака,
хич да не издава звук
докато случайно паднат
от високия улук?
Що се мъчи? Като знае
щом измяука пред вратата
ще отвори стрина Мая
и ще я гости богато.
С кост от риба и попара
с малко хлебец и млекце.
Нещо мокро я накара
да извърне личице.
Вятърко разклати клони,
капки дъжд барабанят.
Маца на земята скокна
насред локва във калта.
Жално мяука пред вратата,
та дано я чуе Мая,
но стопанката с метлата
я заплаши най-накрая.
-Марш от тук, че ще изцапаш
с мръсните си лапи всичко.
Изчисти се! Щом си гладна
във хамбара има мишки!
Маца към хамбара хукна.
Смяха се врабците с глас.
Мързел се с метла лекува
туй разбрах накрая аз.
© Дочка Василева All rights reserved.
