Мъст
Земята –
черна, прокълната,
кълне, зарича
дяволи злобни.
За Апостол –
на бесило увиснал.
За Перущица –
изпепелена паднала.
За Шипка –
в тела потънала.
За брата –
брата си убил.
За чедата свои
жестоко умъртвени.
За телата техни
разкъсани, осквернени.
Пръстта окървавена,
тъпкат без срам.
Като черна прокоба
изля земята своя гняв.
Вятърът прошепва:
– Мрете, чеда дяволски!"
Дървета и храсти, песен
погребална запяват.
Мъсти таз Земя
за свои чеда, славни.
С кръв жаждата си утолява,
с тела демонски се храни.
Враг след враг
мъртъв пада.
В адски мъки
понася си съдбата.
© Соня Николова All rights reserved.
