Buhler (Соня Николова)

Йоан 🇧🇬

Процепи бели разцепват прахта. Слава погубена разделя снопа. Надежда погубена някъде в онази низина. Вяра не вярна заровена дълбоко в нечия душа. Народ без водач изгубен в нощта. Свят без свят носи само смъртта. Герой недочакан скрит нейде в маза. Предател слухти и дебне в борова гора.
Къде затихна ...

Buhler

Prose » Others

2017-11-18T09:19:51+02:00 1.2K

Копнеж 🇧🇬

Пролетта дойде,
лятото също,
мина и есента.
Ето я и зимата
по-студена от всякога. ...

Buhler

Poetry » Other

2017-11-17T13:14:32+02:00 933 1

Онези мои дни 🇧🇬

Яви се в моите сънища
с устни алени от мека коприна.
С евкалиптови елмази вместо очи.
С поглед нежен като пролетен цвят,
способен небето на две да разцепи. ...

Buhler

Poetry » Love

2017-07-06T00:31:51+03:00 1.5K 1 2

Луна 🇧🇬

Сърцето трепва отново.
Душата за небитието копнее.
Всичко е една каша.
Вятърът говори с твоя глас.
Слънцето гали с твоята длан. ...

Buhler

Poetry » Love

2017-06-25T00:17:23+03:00 686 1

Изгубена 🇧🇬

Снегът, по-топъл от твоята длан,
разтапя се върху кожата ми.
Очите ти, дълбоки като океан,
давят ме с всеки поглед.
Реалността отново удря ми шамар. ...

Buhler

Poetry » Free verse

2017-06-18T03:59:39+03:00 870 1

My dark day 🇧🇬

Нощта се спусна като бясна сврака.
Потопи своята злоба в човешката душа.
Запечата красотата в бял плик.
Уби живеца, умъртви човека.
Отровата надделя над кръвта. ...

Buhler

Poetry » Free verse

2017-06-06T23:39:23+03:00 1.3K 1 1

Катарзис* 🇧🇬

Блуждаеш из островни хребети.
Скривалища за самотните дни,
дълги и тежки като нощите зимни.
Пробиват отворени рани,
необясним огън в гърдите гори. ...

Buhler

Poetry » Philosophical, Free verse

2017-05-30T17:11:14+03:00 926

Кръговрат 🇧🇬

Черна дупка отвори се в далечината...
Мрак. Студ.
Паника. Страх.
Глад. Болест.
Хаос. Убийство. ...

Buhler

Poetry

2017-05-27T09:43:55+03:00 980 1

Мъст 🇧🇬

Земята –
черна, прокълната,
кълне, зарича
дяволи злобни.
За Апостол – ...

Buhler

Poetry » Civic

2017-05-26T16:40:49+03:00 1.3K 3 2

Неизбежното 🇧🇬

Скиташ полумъртъв –
ден след ден,
ден за ден.
Тялото се движи,
а душата гние. ...

Buhler

Poetry » Free verse

2017-05-25T23:30:48+03:00 1.2K 3