На 29 ставам днес...
Двадесет и девет.
Са годините ми.
Не си мислете, че оплаквам се.
Да му мислят моите роднини,
разочаровах ги от толкова очакване.
Седяха хората и гледаха
резила ми на първа права.
Уж потренирала с времето,
а спъването идеално става.
На следващите обиколки свикнаха.
Поразреди се публиката чак.
А аз на отчети не привикнала,
обясних си го с жеги и със сняг.
Щафетно се изхитрих да прескачам
капани и блата маскирани.
А вечер потна, мръсна плачех
на челните места нефиниширани.
За броене задно си мечтая,
дори затворените ми очи
тактически ще поиграят
с измамено-прескочени беди.
Но няма вчерашно помилване,
потропва с крак треньорът.
На 29 стара съм или съм силна?
Хронометър съм или умора?
Родила съм се днес, атлет съм.
Не мога и не трябва да се свличам,
Допингов противовес съм...
Тълпата крещи: "Тичай!"
Тичам.
© Ниела Вон All rights reserved.
Много интересно пишеш! Харесвам!
