Избягвайки Земята,
докоснах светлината,
забравяйки тъмата.
Откъснах се от самотата,
награбих красотата
и чувствайки реалността,
почувствах,как тази истинска,
приятелска ръка,
която ме измъкна от калта,
накара ме пак да почувствам плътта,
да разбера,че не съм "непозната",
че не съм призрак или пък враг,
да разбера,че съм тук...ПАК!
от слончето Пака;)
© Жеже All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
