limmon4e (Жеже) limmon4e (Жеже)
1 109
Jan 20, 2006, 8:06 PM

на ***

  Poetry
830 0 4

Избягвайки Земята,
докоснах светлината,
забравяйки тъмата.
Откъснах се от самотата,
награбих красотата
и чувствайки реалността,
почувствах,как тази истинска,
приятелска ръка,
която ме измъкна от калта,
накара ме пак да почувствам плътта,
да разбера,че не съм "непозната",
че не съм призрак или пък враг,
да разбера,че съм тук...ПАК!
                         от слончето Пака;)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жеже All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0