Oct 15, 2008, 11:39 AM

На 31

  Poetry
1.5K 0 19
Харесвам се на трийсет и една -
по-дръзко и уверено красива.
Не мамя свойта женска суета,
а вярвам, тази възраст ми отива.

Чаровни и по-женствени черти
изваяха годините по мене.
Скъп перлен наниз нося, все от дни,
задъхано и страстно изживени.
На срещите засмените очи
блещукат в моите с приветлив пламък.

Преди бях само нежност и лъчи.
Днес съм КРИСТАЛ,
искрящ шлифован камък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...