Oct 15, 2008, 11:39 AM

На 31

  Poetry
1.4K 0 19
Харесвам се на трийсет и една -
по-дръзко и уверено красива.
Не мамя свойта женска суета,
а вярвам, тази възраст ми отива.

Чаровни и по-женствени черти
изваяха годините по мене.
Скъп перлен наниз нося, все от дни,
задъхано и страстно изживени.
На срещите засмените очи
блещукат в моите с приветлив пламък.

Преди бях само нежност и лъчи.
Днес съм КРИСТАЛ,
искрящ шлифован камък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...