НА 45
НА 45
Като зърна от тежка броеница
изнизаха се дните и годините
и всеки ден е мъничка частица
живот – незнайно где отминал.
Аз същият съм или пък не съм –
годините лицето ми променят.
И миналото се превръща в сън,
сезоните един след друг се сменят.
По всякакви логически закони
трябва вече да съм помъдрял –
да не заменям кон за корнишони...
Трябва... но едва ли съм успял.
И се теша, че времето отминало
все нещо е оставило и в мен.
Едно гори, а друго е изстинало,
с едно съм слят, а с друго – разделен.
Нещо умира и нещо се ражда:
какво да направиш – живот!
Пия си бирата – ама че жажда...
Четиресет и пет са си хомот!
Въпроси напират и чукат досадно
по моята празнична маса.
Засипват ме, хапят и ми е гадно!
Пия си сам, а е тясно.
Колко ли взел съм? Колко съм дал?
Късно е да питам... или рано?
Добре, че не зная. Успял, не успял –
дано от мен все нещо да остане.
2006 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
