На баща ми Станко Димитров
Таланта си съм взел от твоя род,
косата и нозете, част от нрава,
но преводи на проза не подлавям.
Набързо си отиде. Беше горд
със своя характерен произход.*
Цареше у дома весден забава.
Разбира се, животът продължава.
Най-радостен очаква ме живот.
Посредством тебе ще се запозная
с любимата си, ясно е това.
Ще стане светла сумрачната стая,
тавана ще замести синева.
Да, два пъти ще бъдем с нея в рая!
И търся я чрез своите слова.
____
* Северозапад – Бел. авт.
© Димитър Бурназов All rights reserved.
! Митко, хареса ми техниката в стиха, строгата форма в съчетания с това, че е посвещение. "Разбира се, животът продължава." !