На бойното поле на любовта
На бойното поле на любовта
Не ме щади. Дори не си помисляй.
С най-острата си сабя закови
сърцето ми. В ушите ми да писне.
(Ако от удар не умра… ме отрови.)
Трови ме дълго, дълго. Безпощадно.
По вените ми да тече арсен.
И сетне ме лекувай. Гладна съм.
Ще се нахраня с теб. А ти със мен.
Ако е алчност любовта ми... алчна съм.
За всеки милиметър от плътта ти.
Над мене живата вода на Облак плаче.
И няма сянка. Сляли сме се с теб.
И с Пътя…
© Таня Георгиева All rights reserved.
