Dec 16, 2015, 7:54 AM

На брега на надеждата

  Poetry » Love
670 0 3

На брега на надеждата

 

В светлината на утрото виждам теб,

твоите сияещи сини очи

и животът щастлив ще е за напред,

морето мами със сини вълни.

 

И платната на мачтите, корабът бял ...

Ще потеглим през висини,

там където до днес никой не е и посмял

да достигне и се извиси.

 

Ти – крилата любов на моите мечти,

ще пътуваш със мене навред.

Аз съм този, който се отдалечи

и смело потегли напред.

 

Самият вятър съм аз в твоето лице,

този който нежно шепти,

че ти си слънце, а твоите ръце

са слънчевите лъчи.

 

Докосни ме, пий от мен, а после върви,

моя свята и чиста любов

и се скитай безброй много дни,

преобрази се в живота ни нов.

 

В светлината на утрото виждам теб,

твоите сияещи сини очи –

Надежда светла – ти си навред,

разбуди ни и ни води.

 

Бойко Беров - botyo

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...