На бялата стена виси картина
Художникът я срещна във съня си.
Сърцето си във дланите и' сложи.
А разумът преградите престъпил
очакваше напразно невъзможното.
Тя не дойде... И празни си отминаха
вагоните на следващите сънища.
Той грабна четка, седна пред камината
и зарисува с поглед вперен в тъмното.
Самотникът рисуваше Сънуваната
и всеки щрих проплакваше под четката.
Потънал в лудостта на нарисуваното
не я потърси във света на светлото…
На своя гняв той псетата насъска
след калните следи на грешни мисли.
Душата му надеждите разпръсна
и с черни краски нарисува липса…
А псетата залаяха разплакани...
Сълзите им ръждясаха синджирите.
Не бе това, което са очаквали...
Но постепенно с тъмното привикнаха
и със вкуса на празното в устата си...
… На бялата стена виси картина…
© Дочка Василева All rights reserved.
