Българийо, светице и вдовице! 
Лежаха  по оврази свидни кости.
Плющяха вред османските камшици.
Животът ти - неволи, скръб и пости.

Чедата ти - юнаци с дивна сила -
не скланяха глава пред ятагана.
Не спря духът на Левски под бесило,
жив Йово Балканджи не даде Яна.

Орляци виха се над къщи черни.
Сълзѝте си преглъщаха жените.
Замеряше ги с кал и думи скверни
освирепял и бесен поробител.

Но дъщерите ти и синовете
посрещаха смъртта със твойто име
и паметта за тях съдбовно свети,
за да пребъдеш, майко и Родино.