На четири очи със самотата
На четири очи със самотата
Ограби ме, нещастнице, до шушка!
В душата не остана нито ред
от нежна обич и пламтящи чувства,
от думите красиви на поет...
Ограби ме, нещастнице, коварна!
Най-истинското в мене взе.
Повярвах ти. Наивно ти повярвах,
а ти завърза моите нозе.
Ограби ме, нещастнице, до дупка!
Не ми остави малко дух поне.
Потърсих жадно твоята прегръдка,
а ти се подигра със мен.
Ограби ме! Отне ми всички думи,
които бяха в моето сърце.
Не ти ли стигна сляпата заблуда
в наивното разплакано лице...
Ограби ме! Ограби ме изкусно.
Така, както и мъж дори не би...
Безсилието тежи на мойте устни
с вкуса на две изплакани сълзи!
Ограби моя храм. Изпепели го!
Направи го на пепел и на дим.
Душата ми душа е под индиго...
Ще можем ли все пак... да си простим?
© Ив All rights reserved.
