Ако си тръгна от света сега, внезапно,
бих взел единствено една опърпана и сива шепа спомени.
Тъжни и повехнали като венец от есенни листа,
но мои, истински и живи, изтръгнати със корени от битието на живота ми.
Ако си тръгна днес и тук, дори сега,
едва ли във очите ми ще видите море от мъртви сълзи,
но утрото ще е умряло още вечерта, и без да е отронило дори една сълза,
зад рамото ми тихо ще се спусне.
© Петър Станев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
